Страх ме е
Страх ме е от зейналата яма,
от мириса на прясно изкопана пръст,
от мисълта за думичката – НЯМА,
заключена във черен кръст.
Страх ме е от калната алея,
виеща се между бели камъни с цветя,
мълчалив, безпътен да вървя след НЕЯ,
с антураж от призрачни лица.
Страх ме е от дългата кутия,
от дъски прикрити нескопосно с плат,
тяло - дар, прехрана за ония,
гърчещи се във подземен хлад.
Страх ме е, че после ще боли,
и че утрото ще бъде празно,
и че трябва друг да си върви,
и че в мен ще зейне скръбна язва.
Страх ме е от поглед за последно,
от последно сбогом в траурния час,
страх ме е от чувството враждебно,
страх ме е, че няма да съм във сандъка аз,
и ще боли......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
