18.07.2006 г., 9:42 ч.
Страх ме е,когато...
Страх ме от идващата вечер,
когато радостта е някъде далече.
Страх ме е да бродя в полумрака,
когато може би тъга зад ъгъла ме чака.
Страх ме е да се обръщам,
когато спомена по-силен се завръща.
Страх ме от хилядите истини неказани,
когато вместо тях лъжите са показани.
Страх ме от хорските очи,
когато виждам в тях сълзи.
Страх ме от постелята ми пуста,
когато на самотата тежка нося кръста.
Страх ме е от думите жестоки,
когато водят в моята посока.
Страх ме от всичко,
но така избрах-да съм самичка.
когато радостта е някъде далече.
Страх ме е да бродя в полумрака,
когато може би тъга зад ъгъла ме чака.
Страх ме е да се обръщам,
когато спомена по-силен се завръща.
Страх ме от хилядите истини неказани,
когато вместо тях лъжите са показани.
Страх ме от хорските очи,
когато виждам в тях сълзи.
Страх ме от постелята ми пуста,
когато на самотата тежка нося кръста.
Страх ме е от думите жестоки,
когато водят в моята посока.
Страх ме от всичко,
но така избрах-да съм самичка.
© Силвето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нормално е човек да се страхува, но започни да гониш страховете от себе си!!! Поздрави за стиха!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стиха много ми хареса!
Прегръдка!