Jul 18, 2006, 9:42 AM

Страх ме е,когато...

  Poetry
1.2K 0 2
Страх ме от идващата вечер,
когато радостта е някъде далече.
Страх ме е да бродя в полумрака,
когато може би тъга зад ъгъла ме чака.
Страх ме е да се обръщам,
когато спомена по-силен се завръща.
Страх ме от хилядите истини неказани,
когато вместо тях лъжите са показани.
Страх ме от хорските очи,
когато виждам в тях сълзи.
Страх ме от постелята ми пуста,
когато на самотата тежка нося кръста.
Страх ме е от думите жестоки,
когато водят в моята посока.
Страх ме от всичко,
но така избрах-да съм самичка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направи по-правилен избор,мила,заслужава си!!!
    Стиха много ми хареса!
    Прегръдка!
  • Нормално е човек да се страхува, но започни да гониш страховете от себе си!!! Поздрави за стиха!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...