31.01.2013 г., 11:19

Страх от желания. И незнаене

909 0 0

Трудно предсказуема тъга,

в трудно съществуващата моя същност.

И трудно постижима лекота

аз търся, искам и притежавам всъщност.

И аз знам, че тя е в мен,

чувствителна и пърхаща, и тъй надеждна.

А аз опивам да гледам през

замъглената ù нежност.

Виждам как ме претворява,

как в нея нещо цъфти

и аз как изгрявам.

Но очите ù нищо не ми обещават,

виждам и как ме изоставя

и как се разпадам,

и как изгарям.

Толкова много искам да те имам, лекота,

че никак не мога да преценя

дали си заслужаваш.

И толкова много ме е страх 

да се боря за теб 

и повече да те загубя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...