31 янв. 2013 г., 11:19

Страх от желания. И незнаене

914 0 0

Трудно предсказуема тъга,

в трудно съществуващата моя същност.

И трудно постижима лекота

аз търся, искам и притежавам всъщност.

И аз знам, че тя е в мен,

чувствителна и пърхаща, и тъй надеждна.

А аз опивам да гледам през

замъглената ù нежност.

Виждам как ме претворява,

как в нея нещо цъфти

и аз как изгрявам.

Но очите ù нищо не ми обещават,

виждам и как ме изоставя

и как се разпадам,

и как изгарям.

Толкова много искам да те имам, лекота,

че никак не мога да преценя

дали си заслужаваш.

И толкова много ме е страх 

да се боря за теб 

и повече да те загубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...