Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен,
чувствителна и пърхаща, и тъй надеждна.
А аз опивам да гледам през
замъглената ù нежност.
Виждам как ме претворява,
как в нея нещо цъфти
и аз как изгрявам.
Но очите ù нищо не ми обещават,
виждам и как ме изоставя
и как се разпадам,
и как изгарям.
Толкова много искам да те имам, лекота,
че никак не мога да преценя
дали си заслужаваш.
И толкова много ме е страх
да се боря за теб
и повече да те загубя.
© Диляна Все права защищены