8.02.2011 г., 20:00

Страх от любовта

776 0 0

ти ми каза "обичам те"

аз го повторих "обичам те"

хвана ме за ръка 

вече не ни дели голямата река

прегърна ме силно 

погледна ме щастливо

целуна ме тихо

заведе ме на открито 

легна на тревата

събори и мен на земята

за ръка те стиснах силно 

започна да ме целуваш щастливо 

стреснах се аз много

ударих те жестоко

станах

избягах

и отново някого оставих

но не забравих

и пак от страх избягах

не можах 

не се сдържах

и дори не се върнах

не посмях

от болка се разболях

но отдалеч ти казах 

"съжалявам" но беше от страх

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Чоклева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...