12.04.2006 г., 23:00 ч.

СТРАХ- страст 

  Поезия
872 1 8
Когато спра стрелките на времето
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.

Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.

Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая.

Ще замразя вървежа на времето
и страха с усмивка ще скрия,
за да се напия от вината, от грешното,
за да не ме боли, когато умирам...

© Поля Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??