СТРАХ- страст
Когато спра стрелките на времето
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.
Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.
Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая.
Ще замразя вървежа на времето
и страха с усмивка ще скрия,
за да се напия от вината, от грешното,
за да не ме боли, когато умирам...
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.
Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.
Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая.
Ще замразя вървежа на времето
и страха с усмивка ще скрия,
за да се напия от вината, от грешното,
за да не ме боли, когато умирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Георгиева Всички права запазени
