Когато спра стрелките на времето
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.
Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.
Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая. ...