СТРАХ- страст
Когато спра стрелките на времето
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.
Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.
Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая.
Ще замразя вървежа на времето
и страха с усмивка ще скрия,
за да се напия от вината, от грешното,
за да не ме боли, когато умирам...
и ме облее духовна застиналост,
искам да снема от плещите си бремето
и всичко да бъде във минало.
Когато обичам напук на омразата
и искам напук на страха,
тогава ще срутя оградите
и за тебе ще моля- греха.
Че душата ми мъртво престъпна,
е в света и на ада, и рая,
и не зная как да отгатна
за добро ли, за зло ли мечтая.
Ще замразя вървежа на времето
и страха с усмивка ще скрия,
за да се напия от вината, от грешното,
за да не ме боли, когато умирам...
© Поля Георгиева All rights reserved.
