Утре пак ще ти дам всичко - глупаво е, че ти дори няма да помолиш за това!

Аз знам, че безкрайно те обичам

и прощавам и ме боли до кръв!

Фалшивата си маска обличам

и лъжеш ме, а казвам, че си прав!

Сега в лабиринт затворена, омагьосана и знам, че изход има, но къде!?

Мразя се! Така се убивам всеки ден,

но не се поправям и не спирaм.

Сама избирам истина - за мен

и тя ме кара да умирам...

 И призрак виждам - своята гибел, но не го пъдя, защото не мога!

Прощавам без да си ме молил

и зная, че е глупаво и ненужно,

не знам какво си ми сторил,

и така гори от болка душата...

Каква е тя, че така не я забрави? Каква съм аз, че не видях това!