Утре пак ще ти дам всичко - глупаво е, че ти дори няма да помолиш за това!
Аз знам, че безкрайно те обичам
и прощавам и ме боли до кръв!
Фалшивата си маска обличам
и лъжеш ме, а казвам, че си прав!
Сега в лабиринт затворена, омагьосана и знам, че изход има, но къде!?
Мразя се! Така се убивам всеки ден,
но не се поправям и не спирaм.
Сама избирам истина - за мен
и тя ме кара да умирам...
И призрак виждам - своята гибел, но не го пъдя, защото не мога!
Прощавам без да си ме молил ...