Страхове
Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада,
от нежността, с която птиче галя...
И от високата и мрачна клада
от спомени, готова да подпаля...
Страхувам се от тихия си гняв
срещу това, което не се случва!
Ключът към Битието ми е крив –
заключва, вместо да отключва.
Страхувам се от избледнялата дъга
след дъждове любовни и след бури,
все по–разлистената ми тъга,
тъмнозелена, като стари мури.
И от утъпканите коловози,
от тъмната стена на тишината...
Там посадих си мълчаливи рози,
за да ме чакат... пред стената.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
