radiola (Рада Димова)
176 3129
3.06.2014 г., 21:19 ч.

Страхове 

  Поезия
709 0 11

               

                                 Страхувам се от тихия си страх...

                                 От магистралите на мисълта,

                                 от знаците, които не видях,

                                 от вятъра, разяждан от солта.

                                 От скоростта на листопада,

                                 от нежността, с която птиче галя...

                                 И от високата и мрачна клада

                                 от спомени, готова да подпаля...

                                 Страхувам се от тихия си гняв

                                 срещу това, което не се случва!

                                 Ключът към Битието ми е крив –

                                 заключва, вместо да отключва.

                                 Страхувам се от избледнялата дъга

                                 след дъждове любовни и след бури,

                                 все по–разлистената ми тъга,

                                 тъмнозелена, като стари мури.

                                 И от утъпканите коловози,

                                 от тъмната стена на тишината...

                                 Там посадих си мълчаливи рози,

                                 за да ме чакат... пред стената.

                                 

 

                                 

 

 

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Раче! Изненадах се в Сливен, като разбрах, че пишеш. А сега изненадата ми е още по-приятна, защото при това пишеш хубаво!!! А земляците трябва да се поддържаме, нали!
  • Силно,Раде!Браво!
  • Скоростта на листопада! Хубаво пишеш, Рада!
  • Страшинка, безстрашно признала си.
    Дълбочко е тук
  • Спирах се дълго на всяка насищаща душата и мисълта фраза...
    Голямо и сантиментално удоволствие са ми твоите стихове, Рада!
  • Хубаво...
  • Всеки си има своите страхове,независимо от ключа.Надявам се да ги зключим и да отворим нова страница за да се случи нещо.Надявам се да бъде по-хубаво!Поздрави и до Случване!
  • Благодаря,Мисана!Мислех, че отдавна си разбрал.
    Лина, знаеш,че много те ценя!
    Людмил,добре заварила!Стена е, стена, но може и страна...Благодаря ти за председателския пост!
  • Добре дошла, Рада, в малкия ни сплотен клуб на Страхуващите се,наброяващ няколко милиарда членове, носещи в себе си всички изброени по-горе страхове. Ще бъдеш почетен председател, не заради формулирането им по този оригинален начин, а защото никой от нас не си е и помислял дори, да посади пред стената на тишината тези мълчаливи рози. Удивителни рози...
    Апропо... "от тъмната стена на тишината" или " от тъмната страна на тишината"?
  • "Страхувам се от тихия си гняв
    срещу това, което не се случва!
    Ключът към Битието ми е крив –
    заключва, вместо да отключва."
    Разкошен стих. Благодаря ти.
  • О, Господи /Rady = radiola/! Насмалко, заради първия съвпадащ ред, да допусна телепатично съвпадение или нещо друго (недай си боже), докато съобразя, че всъщност целите текстове съвпадат. Сега съм наясно защо. Ами много силно стихотворение, вече имах удоволствието да го коментирам, Рада. Радвам се, че за втори път мога да те поздравя за този несъмнен поетичен успех и да осъзная защо поисках да стана фен на поезията ти /след като вече дефакто съм бил/. Ами не са ли именно това "спомените от бъдещето"!

    Поздрав: Мисана
Предложения
: ??:??