Страхове

Poetry

889 0 11

Страхувам се от тихия си страх...

От магистралите на мисълта,

от знаците, които не видях,

от вятъра, разяждан от солта.

От скоростта на листопада,

от нежността, с която птиче галя...

И от високата и мрачна клада

от спомени, готова да подпаля...

Страхувам се от тихия си гняв

срещу това, което не се случва!

Ключът към Битието ми е крив –

заключва, вместо да отключва.

Страхувам се от избледнялата дъга

след дъждове любовни и след бури,

все по–разлистената ми тъга,

тъмнозелена, като стари мури.

И от утъпканите коловози,

от тъмната стена на тишината...

Там посадих си мълчаливи рози,

за да ме чакат... пред стената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bohem

Браво, Раче! Изненадах се в Сливен, като разбрах, че пишеш. А сега изненадата ми е още по-приятна, защото при това пишеш хубаво!!! А земляците трябва да се поддържаме, нали!

2014-06-25T21:21:21+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Силно,Раде!Браво!

2014-06-07T23:00:25+03:00
valia1771 (Ивон)

Скоростта на листопада! Хубаво пишеш, Рада!

2014-06-04T16:18:34+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Страшинка, безстрашно признала си.
Дълбочко е тук

2014-06-04T15:03:31+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Спирах се дълго на всяка насищаща душата и мисълта фраза...
Голямо и сантиментално удоволствие са ми твоите стихове, Рада!

2014-06-04T14:35:03+03:00