Страхове
Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада,
от нежността, с която птиче галя...
И от високата и мрачна клада
от спомени, готова да подпаля...
Страхувам се от тихия си гняв
срещу това, което не се случва!
Ключът към Битието ми е крив –
заключва, вместо да отключва.
Страхувам се от избледнялата дъга
след дъждове любовни и след бури,
все по–разлистената ми тъга,
тъмнозелена, като стари мури.
И от утъпканите коловози,
от тъмната стена на тишината...
Там посадих си мълчаливи рози,
за да ме чакат... пред стената.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
