Layla (Лулу)
129 673
27.05.2008 г., 9:14 ч.

Страхове 

  Поезия » Любовна
722 0 25

Съавторство L & M

- Мон шер, навън почти се е стъмнило,
безстрастна нощ разгъна своя плащ,
а аз се крия зад едно ветрило:
пазете тайната ми, като верен страж.

- Ма шер ами! Към устните (и двете!)
бих бил до крайни степени жесток,
не пазят ли мълчание! Простете,
изстискал бих ги в миг до кървав сок!

- Мон шер, това е синята Ви кръв,
ала защо сте толкоз строг, кажете?
Бях вързала ръце с дебела връв,
изплъзнаха се - непосилна беше.

И пак дойдох, напук на вси стихии,
да зърна в грях лицето Ви, стаено
под шапката и този черен плащ
на топла нощ, от зли очи спасена.

- Дебела връв? По белите Ви длани?
О, не!... Не говорете за това!...
От Вас самата кой ли ще Ви брани?
От мене, синя, пази Ви кръвта...

И пак сте тук! Припада кротка вечер.
Лицето ми (аз шапка ще сваля),
погледайте и бягайте далече...
Очите ми целуват се с нощта.

- Да бягам, но краката ми неверни,
в посоката обратна все вървят,
и ако дните ми да станат черни,
те нощите Ви ще да споделят.

Простете ме за дръзките ми думи,
ще моля Бог и той да ми прости,
но вярвайте, не може помежду ни
неказана безумност да стои!

- Аз вярвам Ви и вярвам, че Небето
простило е за Вашите слова!
Но как да Ви простя това, в което
за миг не смея да Ви обвиня?

Така ме радва крехката Ви младост...
Сърцето Ви дано да заплени
достойни рицари! И в тиха радост
животът Ви с любов да процъфти!

- Но не! Мон шер, мълчете! Тя си тръгва,
безмилостно е утрото към нас,
отпращайки сърцето ми безпътно,
но не далеч отивам всъщност аз,

а все по близо, също като нея,
и тя ще дойде с тихите криле
на ангели, които нежно пеят -
и Вашите са мои страхове!

- Как нощем страховете ни витаят
и как се крият нейде през деня!...
Възпирани, посоката не знаят
ръцете Ви под ангелски крила.

И Утрото, загризало, ще вземе
живота, кретащ в новия ми ден...
И Вие, клета, тръгвате от мене,
а всъщност аз отивам си от мен!...

© Лулу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота!!! Браво, Албенче!
  • Благодаря!
  • Албена...!
  • Със себе си човек се надпреварва,
    цял живот това му е дилема:
    На всичко ли е нужно да се вярва?...
    Отговора всъщност е проблема.


  • Великолепие!
  • Браво!!
  • благодаря ви, да си призная честно всичко стана на майтап, чак след като го прочетох накрая се усетих, че има някаква цялост и смисъл и така
  • Страхотен стих, много ми харесва, рядко нещо ме впечатлява толкова. Чудесно написано, пък и е по любимата ми ренесансова тематика и синя благородническа кръв. ;}
  • Много интересен стих сте сътворили...Поздравления!
  • о, колегата бил тук и той, благодаря Ви дето ме наглеждате

    а как се вика на мъж, който е нечия муза? - муз или музю ))
  • Изкефи ме!
    Поздрави!
  • Ех...че хубаво...страхотно е...
    Браво...! с много обич.
  • Благодаря ви, много сте сладки
  • Oh! Mon Dieu!!!
    и следват буууууууурни аплодисменти!
  • ааа, детето сладко, таман чета за цигулките, дето се любят, много оригинално хрумване на умната мъничка главица )
  • !!!
    пак ще чета...и пак...и пак...и пак...
    Страхотен стих!
  • Ох, че съм...пропуснах да изкажа и поздравления за съавтора допринесъл за класическия привкус! Чудесно се е получило!
  • ами тя такава ми беше целта, а щом си го усетила, значи съм успяла благодаря ти ))
  • на моменти наистина имах усещането, че се връщам някъде в кринолинното минало Страхотен стих, поздрав!
  • хаха, цялото е много важно да го прочетеш, защото може уловката да е точно накрая
  • прочетох (цялото )... харесаха ми най вече "битките"... водят се на(?) ... т-три "фронта"...
  • благодаря ти, Бори, но класическия привкус тук идва от съавтора ми, повярвай
  • Бениииии...страхотно! Причислявам те моментално към класиците! Към любимите си автори отдавна съм те причислила! Поздрави!!!
  • Браво!Страхотен стих!Прегръщам те с усмивка!
  • Уникално е! Браво
Предложения
: ??:??