Страхове
Съавторство L & M
- Мон шер, навън почти се е стъмнило,
безстрастна нощ разгъна своя плащ,
а аз се крия зад едно ветрило:
пазете тайната ми, като верен страж.
- Ма шер ами! Към устните (и двете!)
бих бил до крайни степени жесток,
не пазят ли мълчание! Простете,
изстискал бих ги в миг до кървав сок!
- Мон шер, това е синята Ви кръв,
ала защо сте толкоз строг, кажете?
Бях вързала ръце с дебела връв,
изплъзнаха се - непосилна беше.
И пак дойдох, напук на вси стихии,
да зърна в грях лицето Ви, стаено
под шапката и този черен плащ
на топла нощ, от зли очи спасена.
- Дебела връв? По белите Ви длани?
О, не!... Не говорете за това!...
От Вас самата кой ли ще Ви брани?
От мене, синя, пази Ви кръвта...
И пак сте тук! Припада кротка вечер.
Лицето ми (аз шапка ще сваля),
погледайте и бягайте далече...
Очите ми целуват се с нощта.
- Да бягам, но краката ми неверни,
в посоката обратна все вървят,
и ако дните ми да станат черни,
те нощите Ви ще да споделят.
Простете ме за дръзките ми думи,
ще моля Бог и той да ми прости,
но вярвайте, не може помежду ни
неказана безумност да стои!
- Аз вярвам Ви и вярвам, че Небето
простило е за Вашите слова!
Но как да Ви простя това, в което
за миг не смея да Ви обвиня?
Така ме радва крехката Ви младост...
Сърцето Ви дано да заплени
достойни рицари! И в тиха радост
животът Ви с любов да процъфти!
- Но не! Мон шер, мълчете! Тя си тръгва,
безмилостно е утрото към нас,
отпращайки сърцето ми безпътно,
но не далеч отивам всъщност аз,
а все по близо, също като нея,
и тя ще дойде с тихите криле
на ангели, които нежно пеят -
и Вашите са мои страхове!
- Как нощем страховете ни витаят
и как се крият нейде през деня!...
Възпирани, посоката не знаят
ръцете Ви под ангелски крила.
И Утрото, загризало, ще вземе
живота, кретащ в новия ми ден...
И Вие, клета, тръгвате от мене,
а всъщност аз отивам си от мен!...
© Лулу All rights reserved.
