Страхувам се
Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие,
което с тишината ми е срастнало
във тягостното мое ежедневие,
където вече няма нищо бляскаво.
Страхувам се, че всичко е измислено.
И някак невъзможно да обичам.
Че пак ще си поредното ми вдишване,
което после дълго ще издишам.
Страхувам се, че пак ще бъда там,
когато ще се видя за последно
в очите ти, останали без плам,
в душата ти - оголена и бедна.
Когато ще докосна пак лицето ти
и после ще отлитна като птиче,
завинаги белязвайки сърцето ти.
Запомни ли ме? Твоето момиче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
тъжно..
