Страхувам се
Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие,
което с тишината ми е срастнало
във тягостното мое ежедневие,
където вече няма нищо бляскаво.
Страхувам се, че всичко е измислено.
И някак невъзможно да обичам.
Че пак ще си поредното ми вдишване,
което после дълго ще издишам.
Страхувам се, че пак ще бъда там,
когато ще се видя за последно
в очите ти, останали без плам,
в душата ти - оголена и бедна.
Когато ще докосна пак лицето ти
и после ще отлитна като птиче,
завинаги белязвайки сърцето ти.
Запомни ли ме? Твоето момиче!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
тъжно..
