Страхувам се
Ти не познаваш цялата ми същност,
не съм ни силна, нито толкова добра.
Доста често се страхувам всъщност,
(но кой нормален би признал това)?!
И все намирам сили, за да се усмихна,
но само аз си зная как е вътре в мен.
Казвам, че съм смела (не е истина...),
виж го в погледа ми леко навлажнен.
Виж очите… Те не се преструват,
а после ме осъждай, колкото си щеш.
Макар привидно силна, се страхувам,
но ти си твърде сляп... да разбереш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
