Страхът и любовта
1. Страхът
От години живеех с вина
и с тъгата... Дори не разбрах
как попаднах при тази жена,
обладан от панически страх.
Бях отчаян и духом сломен…
При знахарка Страхът ме вреди
за сеанс в януарския ден...
и донесе безбройни беди.
А когато попитах го аз:
„За какво ме преследваше ти?...
Ти уби любовта между нас
и семейните светли мечти.“
С безсловесни човешки слова
ми отвърна тогава Страхът:
„Погледни ме не скривай глава,
твой учител съм. Соча ти път…
Ти завърши с отличие днес
надарен си със словото – меч.
Занапред ще постигаш прогрес,
ще се чува гласът ти далеч.
И познания си придобил,
но едва ли сам би ги събрал,
ако бе се в хазарта влюбил...
и живота си бе проиграл.“
2. Любовта
За да бъдеш в живота щастлив,
облечи се с духа на Адам.
На Земята, додето си жив,
с любовта ти не ще да си сам!
Тя е всичко: спокойствие, мир,
блаженство е, зарежда те с плам...
Любовта е като еликсир –
за духа и сърцето балсам!
ред.: 16:15 ч., 17 юли 2021
(„Къде си, любов моя“ – първа книга)
Информация: Стихотворението е част от поемата "Страхът". Първа част е :Надари ме...".
Свързани произведения: "Учители! 1. Учители на злото"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
