СТРАННА ПТИЦА

... когато сториш някому добро,

това се казва чиста далавера! –

Бог те записва с ангелско перо с най-златните си букви във тефтера,

дали си пуснал своя сетен лев в паничката на просяка пред храма,

или на мама купил си гергеф? – че да си опне педя-две панама,

хвърчилото на малкото дете да вържа в парка с тъничка връвчица,

да сторя път на мравките – и те! – са като мене – Божия душица,

дали застлал си походно легло на бежанец, избягал от Украйна,

или пък си почерпил със мерло авера си от Пловдив с: – Густо, майна! –

да купя шепа пролетни цветя – и да ги дам на тъжната вдовица? –

преди от този свят да отлетя – Мъж и Поет! –

с две думи – странна птица.