11.10.2009 г., 22:25

Странник съм

1K 0 7

Странник съм -

с махало в очите,

изгубен в сън,

по-стар и от орлите,

Днес дебне ме

по всичките ми пътища,

погребва ме и

миналото - мое бъдеще,

Детето в мен

болезнено порасна,

сега е в плен

на огън неугаснал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гошето, представяш ли си, всички да сме за това време и за този свят?! Някак си няма да е интересно. Хората с твоето усещане затова са ценни.Те са цветното, тъжното, понякога истината.За да разбереш тоя свят, в който живееш, трябва да си не от него. Така по-лесно го съизмерваш с твоя и виждаш разликата.

    "Странник" - хубаво е !
  • Поздравления, Гоше!
  • Да, Василена, имам чувството, че не съм за това време и този свят...
  • Браво! Всеки от нас е странен малко или много. Всеки ни възприема по различен начин и затова често се чувстваме неразбрани сякаш живеем в свой собствен свят.
  • Благодаря Ви!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....