11 окт. 2009 г., 22:25

Странник съм

1K 0 7

Странник съм -

с махало в очите,

изгубен в сън,

по-стар и от орлите,

Днес дебне ме

по всичките ми пътища,

погребва ме и

миналото - мое бъдеще,

Детето в мен

болезнено порасна,

сега е в плен

на огън неугаснал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гошето, представяш ли си, всички да сме за това време и за този свят?! Някак си няма да е интересно. Хората с твоето усещане затова са ценни.Те са цветното, тъжното, понякога истината.За да разбереш тоя свят, в който живееш, трябва да си не от него. Така по-лесно го съизмерваш с твоя и виждаш разликата.

    "Странник" - хубаво е !
  • Поздравления, Гоше!
  • Да, Василена, имам чувството, че не съм за това време и този свят...
  • Браво! Всеки от нас е странен малко или много. Всеки ни възприема по различен начин и затова често се чувстваме неразбрани сякаш живеем в свой собствен свят.
  • Благодаря Ви!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...