Странникът...
* * *
По "Il Forestiero"на (А.Celentano)
В жарка пустиня, под парещо слънце,
странник спря в оазис зелен.
В оазиса кладенец - глинени грънци,
които блестяха в горещия ден...
До него стоеше млада жена,
бедна и тиха, с окъсана роба,
пристъпи напред, погледна мъжа,
и заговори му плахо с тревога :
- Защо спря тук, странен Евреино,
за всеки в оазиса е загадка това,
кажи ми защо? Кажи ми, Юдеино?!
Тук Юдеин не стъпва... от много летА.
Идваш смирен - жаден и сам,
една самарянка да те напоИ?!
Дори и да исках... не мога да дам,
водата дълбоко е, едва се таИ...
- Защо ли ме мразиш, не мога да знам,
ако от мен ти поискаш вода,
с радост водата щях да ти дам,
не ми трябва съд за това...
И вдигна нагоре ръцете свои,
и шепи събра, като кОпа,
към нея поднесе ги - каза и той:
Пий, жено! - вода на живота...
Сетне наведе се и нещо прошепна й,
тя го погледна и... побеля,
коленичи покорно и раболепно,
устата и сякаш в миг онемя...
- Ти знаеш, човеко, всичко за мене,
в душата погледна дълбоко,
видя живота ми в минало време,
туй може го само пророка...
Аз знаех, страннико, не мога да крия,
така е написано - след много години,
при нас ще дойде, ще спре месията,
самотен и благ - очите възсини...
- Че какъв е човекът, за който говориш?!..
Та... дадох ти само... жива вода?!
Не желая с тебе, жено, да споря,
сега, сполай ти... имам път да вървя...
Не го и попита дали той е гладен,
а... и пое по пътя си... бос
и в унес разбра как в оазиса хладен,
чрез пътника странен...
докосна Христос...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми да те чета! От всичко можеш да сътвориш поезия!!!
-
След такъв прочит човек остава без думи...възхитена съм наистина,браво!!!
-
Поздравления за доброто изпълнение и идея!
Но не съм съгласна с единия оксиморон: "жена шофьор". За доказателство, прочети стих."Основен ремонт" и ще си промениш мнението! -
Пишеш завладяващо. Поздрав!
-
Чудесно!Ненадминат си!Нямам думи за коментар.Всичко,което пишеш е много хубаво и на мен ми действа като чудотворно балсамче!
-
Отдавна се чудя как би звучал в проза?!
Мисля, че няма тема, която не би могъл да претвориш в пекрасен стих!
А ако темата е някак близка до душевното ти състояние, тогава твориш чудеса!...
Все пак продължавам да се чудя как би звучал в проза... -
Благодаря за коментарите и забележките, които помогнаха да се изчисти стиха и на всички ви които се спряхте тук за малко. Благодаря ви!
-
Една легенда, претворена в стих. И сполучлво!
Приеми моя поздрав, Валентино. -
А аз просто ти ръкопляскам!
Поздрав! -
!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аплодисменти!!!
Невероятно е!!! -
Аз съм възхитена... Нямам толкова акъл да правя дисекция на всяка дума. Усетих го като цяло...Високо, високо...
-
Стойностна духовна храна!
Хубаво ми беше да прочета.
с обич и възхищение, Валентин. -
Това е невероятно!Просто...нямам думи.Най-искрен поздрв
-
Много ми хареса!
-
по-смислено е сега можеше да пропуснеш лекцията, но пък ще е полезна за тези, които не са запознати
-
Много добре
си пресъздал в стих
този библейски разказ...
Развълнува ме...И ме замисли...
Може би всеки от нас Го е докосвал...
Без да знае... -
изречена (Мая Попова) - Оксиморон е съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
Някои парадоксални на пръв поглед изрази като „виртуална реалност“, „духовна храна“, както и поговорките „бързай бавно“, „всяко зло за добро“ са СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В СМИСЛЕНИ ВЪПРЕКИ, ЧЕ ПО СЪЩЕСТВО СА...ОКСИМОРОНИ.
Ето и още малко примери за оксиморони:
(„честен политик“, „изгоден кредит“, „евреин миньор“, „митничар в тролей“, „жена шофьор“, „мутра мисли“, „блондинка интелектуалец“, „бивш агент“, „учтив полицай“, „циганин си плаща тока“, „трезвен ПЕРНИЧАНИН“, „Социализмът е секси“, „Windows върши работа“. ) До тук с това исках да кажа, че съм наясно с формата и... съдържанието.
А, по трета точка може да се спори, но няма да си изнасяме сега лекция по хидрология я, а за останалото си права. Както много от нещата си ги пиша директо в редактора и е естествено да има недоглеждане и е много вярно, че подлежат на обработка. Благодаря за посочените пропуски - точни попадения. КОРЕГИРАНО!!! Поздрав!Сега как е?
alex_ucho (Александър Маринов) - Да бе Алекс така е (атеистче съм) Ама... жерви в името на "изкуството" ко да се прави?!!! -
А,бе-нали!
-
Валентино, идеята ти е много добра, но за изпълнението имам някои забележки:
1."медени грънци" - това се нарича оксиморон. грънците са направени от глина, няма как да са медени (от мед).
2. "проговори с глас без утеха" - мисля, че не е най-доброто съчетание.
3. "водата дълбоко е, леко струИ" - това предполага, че водата се излива на струйка, което няма как да се случи в кладенец.
4. "... ръцете си свои" - това е тавтология - или използвай само "ръцете си", или "ръцете свои".
смятам, че ако се замислиш над тези изрази и ги преработиш, стихотворението ти ще има още по-голям ефект, защото идеята наистина си струва. -
Аската (Ая Цонева) - думичката "раболепно" има много значения, едното от тях което се е имало в прервид е...."коленопреклонен", което означва: -------> (смирен, послушен, почтителен, боязлив)
Какъвто аз не съм -
Хареса ми стиха, Валентино, много добре! Поздрави!
-
Много добре си пресъздал срещата на Иисус Христос със самарянката.Единствената ми забележка е думичката"раболепно",просто не ми се струва подходяща.Не се сърди,просто мнение.Иначе произведението е прекрасно!
-
Поздрави
-
Хареса ми невероятно много!!! Сърдечни поздрави!!!
-
Страхотно!
-
Браво!!!!
-
Браво!!! Хареса ми! Поздрави!
-
Поклин!!!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!
Нямам думи!само аплодисменти и благодарности,че имам възможност да прочета нещо толкова истинско и вълнуващо!Прибирам го в любими!
Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
