Странникът

Странник  в странната земя,

скитайки из лабиринта на дланта

на Божията мисъл - на мисълта на мисълта.

А пред него се разгръща черен град на исполини

завити от греха.

Страст го гони черна,

без сън и без покой

розата във пустотата, иска да намери той.

А розата дали е жива?
Дори и мъртва е бодлива.

Никне в мрачното поле, прашна сива,

а дали е тя щастлива?

Иска той да разбере...