Странник в странната земя,
скитайки из лабиринта на дланта
на Божията мисъл - на мисълта на мисълта.
А пред него се разгръща черен град на исполини
завити от греха.
Страст го гони черна,
без сън и без покой
розата във пустотата, иска да намери той.
А розата дали е жива?
Дори и мъртва е бодлива.
Никне в мрачното поле, прашна сива,
а дали е тя щастлива? ...