Странник в странната земя,
скитайки из лабиринта на дланта
на Божията мисъл - на мисълта на мисълта.
А пред него се разгръща черен град на исполини
завити от греха.
Страст го гони черна,
без сън и без покой
розата във пустотата, иска да намери той.
А розата дали е жива?
Дори и мъртва е бодлива.
Никне в мрачното поле, прашна сива,
а дали е тя щастлива?
Иска той да разбере...
© Веселин А All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
