Странно
869
0
3
Сърцето си в заблуди омотава,
наказва в мрака бели сетива.
Самотната любов оставя
на хляб и на вода в нощта...
Очите си затваря в тъмна
полузаспала тишина,
а в нея някога ще съмне ли,
за да прогледне в любовта?
Нозете си потрепващи не може
да лъже дълго, все така,
когато те дори в съня и
към нечия любов вървят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рот Блак Всички права запазени
