rotazia (Рот Блак) rotazia (Рот Блак)
63
Feb 3, 2009, 8:31 AM

Странно

  Poetry » Love
874 0 3

Сърцето си в заблуди омотава,

наказва в мрака бели сетива.

Самотната любов оставя

на хляб и на вода в нощта...

 

Очите си затваря в тъмна

полузаспала тишина,

а в нея някога ще съмне ли,

за да прогледне в любовта?

 

Нозете си потрепващи не може

да лъже дълго, все така,

когато те дори в съня и

към нечия любов вървят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0