Feb 3, 2009, 8:31 AM

Странно 

  Poetry » Love
586 0 3

Сърцето си в заблуди омотава,

наказва в мрака бели сетива.

Самотната любов оставя

на хляб и на вода в нощта...

 

Очите си затваря в тъмна

полузаспала тишина,

а в нея някога ще съмне ли,

за да прогледне в любовта?

 

Нозете си потрепващи не може

да лъже дълго, все така,

когато те дори в съня и

към нечия любов вървят!

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??