Страшно ли е да гледаш как щастието покрай тебе минава?

Страшно ли е да знаеш, че нищо не си постигнал, а мъничко живот ти остава?

Страшно ли е да жертваш всичко в името на ''нищо''?

Страшно ли е да знаеш, че от любовта си далече, а до самота близко?

Страшно ли е, кажи ми, да виждаш другите щастливи?

Да знаеш, че от тебе има по-добри, по-живи?

Страшно ли е да знаеш, че си роден само и само, за да умреш?

Да се молиш, да палиш свещ след свещ?

Страшно ли е да искаш, а да не можеш да промениш нещата?

Да проклиняш с всеки изминал ден съдбата?

Страшно ли е, молейки се на Бог за мъничко внимание, да получаваш поредното си наказание?

Страшно ли е животът да ти се изплъзва от ръцете?

Без да имаш вина, да се чувстваш виновен... ''простете, простете''

Страшно ли е да си изгубил вяра в себе си...

В това, което си?

Страшно ли е да искаш, а да не можеш да се изправиш на крака?

Да мечтаеш, да мечтаеш и да ти е останало само това...?

Дали можеш така да живееш, дали?

Аз мисля, че е малко страшничко... нали ?