Страшно ли е да гледаш как щастието покрай тебе минава?
Страшно ли е да знаеш, че нищо не си постигнал, а мъничко живот ти остава?
Страшно ли е да жертваш всичко в името на ''нищо''?
Страшно ли е да знаеш, че от любовта си далече, а до самота близко?
Страшно ли е, кажи ми, да виждаш другите щастливи?
Да знаеш, че от тебе има по-добри, по-живи?
Страшно ли е да знаеш, че си роден само и само, за да умреш?
Да се молиш, да палиш свещ след свещ?
Страшно ли е да искаш, а да не можеш да промениш нещата?
Да проклиняш с всеки изминал ден съдбата?
Страшно ли е, молейки се на Бог за мъничко внимание, да получаваш поредното си наказание?
Страшно ли е животът да ти се изплъзва от ръцете?
Без да имаш вина, да се чувстваш виновен... ''простете, простете''
Страшно ли е да си изгубил вяра в себе си...
В това, което си?
Страшно ли е да искаш, а да не можеш да се изправиш на крака?
Да мечтаеш, да мечтаеш и да ти е останало само това...?
Дали можеш така да живееш, дали?
Аз мисля, че е малко страшничко... нали ?
© Цецитууу цонева All rights reserved.