14.01.2014 г., 20:07

Страст

695 0 0

СТРАСТ

 

 

Искра прехвръкна, огън пламна,

Само с поглед ти ме грабна!

Допир нежен, целувка сладка
все още оставаш си загадка.

Ден минава, а след него друг,

Как ми се иска сега да си тук!
Усмивка плаха, близост желана,

Умело лекува таз любовна рана.

 

Поглед дълбок, слова тихи,

Нанасящи бавно довършителни щрихи.

За мен си като кислород -

Обичам те, обичам те доживот!

 

за Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...