14.01.2014 г., 20:07

Страст

696 0 0

СТРАСТ

 

 

Искра прехвръкна, огън пламна,

Само с поглед ти ме грабна!

Допир нежен, целувка сладка
все още оставаш си загадка.

Ден минава, а след него друг,

Как ми се иска сега да си тук!
Усмивка плаха, близост желана,

Умело лекува таз любовна рана.

 

Поглед дълбок, слова тихи,

Нанасящи бавно довършителни щрихи.

За мен си като кислород -

Обичам те, обичам те доживот!

 

за Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...