Недовършена история.
А започната дали била е?
Обещания с лъжи отровени,
кой изрече ги, никой не знае.
Ти нищо не помниш,
ала помни моето сърце,
как за да се опомниш,
твоето окова се в лед.
Сега тя те прегръща
и целува те там,
където в мен спомена връща
за онзи страстен романс.
© Ивета Врескова Всички права запазени