Застанах до прозореца снощи,
спомняйки си за ония бурни нощи.
Романтика, свещи и страст,
дадох ти над моето тяло власт.
Целуваше ме страстно ти,
а страстта ти тялото ми изпепели.
Събрали в едно телата и любовта си,
написахме имената си с кръвта си.
Без теб е празен всеки един ден и всеки час,
чувствам се аз като карта, откъсната от атлас.
Щом очите си затворя,
иде ми името ти нежно да изговоря,
и обятията си за тебе да разтворя.
И тая вечер до прозореца съм застанал,
и мислите ми за поредна вечер си обхванала.
© Борис Борисов Всички права запазени