Застанах до прозореца снощи,

спомняйки си за ония бурни нощи.

Романтика, свещи и страст,

дадох ти над моето тяло власт.

Целуваше ме страстно ти,

а страстта ти тялото ми изпепели.

Събрали в едно телата и любовта си,

написахме имената си с кръвта си.

Без теб е празен всеки един ден и всеки час,

чувствам се аз като карта, откъсната от атлас.

Щом очите си затворя,

иде ми името ти нежно да изговоря,

и обятията си за тебе да разтворя.

И тая вечер до прозореца съм застанал,

и мислите ми за поредна вечер си обхванала.