Пиша живот, дълго го пиша.
Във неведоми дири се взирам
и навързвам нишка след нишка.
А той извисява скеле на вишка
надолу към дълбините,
защото е вечен, пътуващ айсберг.
Мама, дъщеря ми и нейната дъщеря
са моите три пъртини от красота.
Три витлеемски звезди,
които вещаят неговата посока.
Пиша живот, дълго го пиша.
Словото е нежна клада, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация