СТРЕЛА В ЧЕРЕПА
Копаех в двора си канал.
Канал за водопровода.
Не зная колко бях копал,
когато се показа гроба.
Извадих костите навън,
внимавах като със светини.
Остана череп да лежи
там, гдето е лежал с години...
Внимателно го взех в ръце.
Връх меден от стреличка падна.
А беше череп на дете,
убито може би случайно.
Кои били са тез ръце,
опънали на лъка тетивата?
И в малкото детинско личице
изпратил изверга стрелата.
Очаквало ли е това?
Очаквало ли е горкото?
Че мъничката вражеска стрела
ще го прониже във окото?
Намерил го добър човек.
Положил е телцето в гроба.
В главата с медната стрела...
Детенце на боил или на роба...
Затъпках лекичко пръстта.
Отгоре карамфил поставих.
Ала за медната стрела
до днес така и не забравих!
© Ник Желев Всички права запазени
Разплака ме...
Датата е с особено въздействие върху мен...