Стремеж
В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.
Защо ли то така зове
и хората, и птиците крилати?
Дали за други светове
мечтаем си красиви, непознати?
Но тъй устроен е човек,
нагоре да политне до небето.
Така било е век след век
стремеж да движи пулсът на сърцето.
Все гоним някакви мечти,
животът ни със трепет продължава.
Огньове палим и горим,
а времето безмилостно минава.
Но празен ако е денят
и го задраскваме във календара,
то все едно без цел, без път
тук, на Земята нищо не остава…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
