Стремеж
В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.
Защо ли то така зове
и хората, и птиците крилати?
Дали за други светове
мечтаем си красиви, непознати?
Но тъй устроен е човек,
нагоре да политне до небето.
Така било е век след век
стремеж да движи пулсът на сърцето.
Все гоним някакви мечти,
животът ни със трепет продължава.
Огньове палим и горим,
а времето безмилостно минава.
Но празен ако е денят
и го задраскваме във календара,
то все едно без цел, без път
тук, на Земята нищо не остава…
© Ани Иванова All rights reserved.
