Стрес
Цветът на тъмното е все един,
мрачен, скрит, потаен...
Той ражда страховит режим,
но дава и отеха сива.
Когато в тъмна доба се събудиш,
когато в тъмното очи отвориш!
Във теб нахлуват мигове... Да...
Спомени и думи живи.
И край със тъмнината сива.
Мислите препускат като болка,
жива,
която тлее в тебе всеки ден.
А когато зазори, сърцето и умът -
предават се на дивен плен.
Алармата напомня ми
за идващият ден.
Ден следващ да, на моя си
живот един.
Във който аз се чувствам уморен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
