2 jun 2015, 22:28

Стрес

  Poesía
511 0 4

Цветът на тъмното е все един,

мрачен, скрит, потаен...

Той ражда страховит режим,

но дава и отеха сива.

Когато в тъмна доба се събудиш,

когато в тъмното очи отвориш!

Във теб нахлуват мигове... Да...

Спомени и думи живи.

И край със тъмнината сива.

Мислите препускат като болка,

 жива,

която тлее в тебе всеки ден.

А когато зазори, сърцето и умът -

предават се на дивен плен.

Алармата напомня ми

за идващият ден.

Ден следващ да, на моя си

живот един.

Във който аз се чувствам уморен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятели вие винаги намирате начин да ме подкрепите за което ви благодаря от сърце!Тони ,Ели ,Ми,Лейди,Влади ,Наде !Наде радвам се че се отби в моята страница и ме разбра!Не тъжи светът е прекрасен макар тесен за нас той е нашето аз!!!До нови приятели!!!Благодаря и на тези който оцениха и прочетоха стиха ми!!!
  • Отдавна не съм била на твоята страничка,Ачо.Честно казано,днес се чувствам на 100 и отгоре.Разбирам те,много добре те разбирам.
  • Безсънните нощи са време за размисли и спомени.
    И новият ден ни сварва уморени.
    Да, това е излишен стрес...

    Споделям посланието, Ангел!
  • Чудесно стихотворение си сътворил, Ачо!Нямам думи. то само говори за себе си и то много мъдро.Хареса ми и ме докосна!
    Поздравление, приятелю!Нека бог щедро да те надари!
    Лека нощ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...