Стрес

Поэзия

508 0 4

Цветът на тъмното е все един,

мрачен, скрит, потаен...

Той ражда страховит режим,

но дава и отеха сива.

Когато в тъмна доба се събудиш,

когато в тъмното очи отвориш!

Във теб нахлуват мигове... Да...

Спомени и думи живи.

И край със тъмнината сива.

Мислите препускат като болка,

жива,

която тлее в тебе всеки ден.

А когато зазори, сърцето и умът -

предават се на дивен плен.

Алармата напомня ми

за идващият ден.

Ден следващ да, на моя си

живот един.

Във който аз се чувствам уморен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Приятели вие винаги намирате начин да ме подкрепите за което ви благодаря от сърце!Тони ,Ели ,Ми,Лейди,Влади ,Наде !Наде радвам се че се отби в моята страница и ме разбра!Не тъжи светът е прекрасен макар тесен за нас той е нашето аз!!!До нови приятели!!!Благодаря и на тези който оцениха и прочетоха стиха ми!!!

2015-06-03T21:59:14+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Отдавна не съм била на твоята страничка,Ачо.Честно казано,днес се чувствам на 100 и отгоре.Разбирам те,много добре те разбирам.

2015-06-03T21:35:18+03:00
voda (Елица Ангелова)

Безсънните нощи са време за размисли и спомени.
И новият ден ни сварва уморени.
Да, това е излишен стрес...

Споделям посланието, Ангел!

2015-06-03T02:05:56+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Чудесно стихотворение си сътворил, Ачо!Нямам думи. то само говори за себе си и то много мъдро.Хареса ми и ме докосна!
Поздравление, приятелю!Нека бог щедро да те надари!
Лека нощ!

2015-06-02T23:17:54+03:00