aap (Ангел)
863 3590
2 июн. 2015 г., 22:28

Стрес 

  Поэзия
330 0 5

Цветът на тъмното е все един,

мрачен, скрит, потаен...

Той ражда страховит режим,

но дава и отеха сива.

Когато в тъмна доба се събудиш,

когато в тъмното очи отвориш!

Във теб нахлуват мигове... Да...

Спомени и думи живи.

И край със тъмнината сива.

Мислите препускат като болка,

 жива,

която тлее в тебе всеки ден.

А когато зазори, сърцето и умът -

предават се на дивен плен.

Алармата напомня ми

за идващият ден.

Ден следващ да, на моя си

живот един.

Във който аз се чувствам уморен.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приятели вие винаги намирате начин да ме подкрепите за което ви благодаря от сърце!Тони ,Ели ,Ми,Лейди,Влади ,Наде !Наде радвам се че се отби в моята страница и ме разбра!Не тъжи светът е прекрасен макар тесен за нас той е нашето аз!!!До нови приятели!!!Благодаря и на тези който оцениха и прочетоха стиха ми!!!
  • Отдавна не съм била на твоята страничка,Ачо.Честно казано,днес се чувствам на 100 и отгоре.Разбирам те,много добре те разбирам.
  • Хареса ми образът на тъмнината, мислите и спомените, в безсънните ти нощи, когато човек е сам и буден, най-истински може да почувства и познае себе си....
    Поздравявам те, Ангеле!
  • Безсънните нощи са време за размисли и спомени.
    И новият ден ни сварва уморени.
    Да, това е излишен стрес...

    Споделям посланието, Ангел!
  • Чудесно стихотворение си сътворил, Ачо!Нямам думи. то само говори за себе си и то много мъдро.Хареса ми и ме докосна!
    Поздравление, приятелю!Нека бог щедро да те надари!
    Лека нощ!
Предложения
: ??:??