13.12.2011 г., 23:51 ч.

Стриптизьорката 

  Поезия » Друга
377 0 0

Да сваля дреха по дреха

и нежно да докосва с плът
студения пилон.

Танц след танц,
докато времето изтече.
През това време,
гледат я всякакви мъже.

Цигара по цигара,
с най-голямото й безразличие.
И всяка вечер едно и също е.

Такава й е съдбата,
най-голямото наказание -
да не чувства.
Продаде тялото си...
Провали живота си...
И се самоуби...
И това всичкото
само за едните пари?!

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??