Dec 13, 2011, 11:51 PM

Стриптизьорката

  Poetry » Other
516 0 0

Да сваля дреха по дреха

и нежно да докосва с плът
студения пилон.

Танц след танц,
докато времето изтече.
През това време,
гледат я всякакви мъже.

Цигара по цигара,
с най-голямото й безразличие.
И всяка вечер едно и също е.

Такава й е съдбата,
най-голямото наказание -
да не чувства.
Продаде тялото си...
Провали живота си...
И се самоуби...
И това всичкото
само за едните пари?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...