18.10.2007 г., 15:08

Stronger

797 0 6
Имам желания безброй:
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…

Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -

а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края

на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:

и оживях.

В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –

но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,

и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.

26 април 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...