Ладида (Ема Венева)
123 240
18.10.2007 г., 15:08 ч.

Stronger 

  Поезия
581 0 6
Имам желания безброй:
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…

Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -

а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края

на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:

и оживях.

В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –

но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,

и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.

26 април 2007

© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??