18 oct 2007, 15:08

Stronger 

  Poesía
622 0 6
Имам желания безброй:
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…

Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -

а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края

на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:

и оживях.

В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –

но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,

и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.

26 април 2007

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??