18 oct 2007, 15:08

Stronger

  Poesía
802 0 6
Имам желания безброй:
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…

Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -

а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края

на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:

и оживях.

В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –

но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,

и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.

26 април 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...