Stronger
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…
Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -
а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края
на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:
и оживях.
В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –
но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,
и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.
26 април 2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ема Венева Todos los derechos reservados
. Шегувам се! Истината е, че просто така ми харесва