18 oct 2007, 15:08

Stronger

  Poesía
803 0 6
Имам желания безброй:
и пътувам през водата и огъня,
докато стигна до някой завой…
чак тогава да намаля аз ще мога…

Облаците в сърцето ми
като черни дантели са били,
но и светли и бели, и добри са били -

а друг път – мъглите дебели
са били гъсто разстелени,
но понякога няма мъгли –
аз разбрах… и на края

на разума досаден се спрях,
и на върха на чувствата си скъпи
се разходих:

и оживях.

В ранната си младост използвана,
слаба и неспокойна, се озовах,
на края на силите си тревожна бях –

но вече няма от безумствата спомен.
Оживях,

и намерих в мъглите спокойствие
и главата ми стана по-твърда от камък.

26 април 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...