15.11.2008 г., 20:26

Струйка вино по моето тяло...

1.1K 0 12
СТРУЙКА ВИНО

                            по моето тяло,

глътка обич,

                       в очите ни жар.

Дълга вечер

                     за нас е постлала

неделята.

                 Пламва пожар

от онази

                  бяла магия,

дето спира

                    дъха на сърцето

и телата ни

                    бавно повива

ореол,

            и душите ни светят.

Няма време

                      за упреци късни

и догаряме

                     в тих благослов.

Здрачът от обич

                              се пръска,

аз се питам,

                     дали е любов?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...