15.11.2008 г., 20:26

Струйка вино по моето тяло...

1.1K 0 12
СТРУЙКА ВИНО

                            по моето тяло,

глътка обич,

                       в очите ни жар.

Дълга вечер

                     за нас е постлала

неделята.

                 Пламва пожар

от онази

                  бяла магия,

дето спира

                    дъха на сърцето

и телата ни

                    бавно повива

ореол,

            и душите ни светят.

Няма време

                      за упреци късни

и догаряме

                     в тих благослов.

Здрачът от обич

                              се пръска,

аз се питам,

                     дали е любов?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...