Струйка вино по моето тяло...
СТРУЙКА ВИНО
по моето тяло,
глътка обич,
в очите ни жар.
Дълга вечер
за нас е постлала
неделята.
Пламва пожар
от онази
бяла магия,
дето спира
дъха на сърцето
и телата ни
бавно повива
ореол,
и душите ни светят.
Няма време
за упреци късни
и догаряме
в тих благослов.
Здрачът от обич
се пръска,
аз се питам,
дали е любов?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены
)
