по моето тяло,
глътка обич,
в очите ни жар.
Дълга вечер
за нас е постлала
неделята.
Пламва пожар
от онази
бяла магия,
дето спира
дъха на сърцето
и телата ни
бавно повива
ореол,
и душите ни светят.
Няма време
за упреци късни
и догаряме
в тих благослов.
Здрачът от обич
се пръска,
аз се питам,
дали е любов?
© Геновева Цандева All rights reserved.
)
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
