Струйка вино по моето тяло...
по моето тяло,
глътка обич,
в очите ни жар.
Дълга вечер
за нас е постлала
неделята.
Пламва пожар
от онази
бяла магия,
дето спира
дъха на сърцето
и телата ни
бавно повива
ореол,
и душите ни светят.
Няма време
за упреци късни
и догаряме
в тих благослов.
Здрачът от обич
се пръска,
аз се питам,
дали е любов?
© Геновева Цандева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Великолепен стих!
-
Хубаво!
Поздрави! -
Понякога се случва и да си задаваме въпроса...Особено, когато мигът си остане единствен в спомените... Важното е, че е бил прекрасен и е предизвикал стихове!Благодаря ви, че надникнахте!
) -
Въпросът е излишен!
-
Великолепен стих! Поздрав!
-
Ооо, чудесен стих!
Аплодисменти! -
Със сигурност не е омраза!
Само любов може да породи такива думи!
Поздрави! -
а как иначе
-
Цандева, не пали в сърцето ми пожари, че едва съм ги угасила
п.п.: Щеше да се обаждаш, моме отнесена -
а се питам, дали е любов!!!!! поздрав
-
Гени,
Две чаши вино. Две свещи.
Два чифта очи разказват нещо.
Две сърца бият. Устни шепнат едва.
Зима отвън се вие. Тихо пада снега.
Нека има тъга, но и усмивки нека да има!
Ако се случи така, нека и нас да ни има!
Зем. -
О, дааа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
