17.05.2007 г., 10:21

Струна и перце

718 0 3
Аз съм перце,
понесено от вятъра на страданието,
аз нямам собствено телце,
бих искал да има - за да галя твоето.
Ти си струна,
пееща без глас,
истинска фортуна,
единствена ми страст.
Ние сме струна и перо,
нужни са ръце, за да засвиря,
нужно е око, за да те видя,
без уши
няма да чуя твоите музикални ноти и искри,
но със сърце
ще те чувствам винаги в моите ръце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...