9.09.2007 г., 12:58

Струни

Поезия

1.2K 0 8

Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени, по които
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mimoza84 (Мария Николова)

Браво!

2008-10-26T08:02:41+02:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

Нали знаеш, че ще прочета всичко... Спирам да коментирам - ти си знаеш - фен съм ти

2007-12-21T16:56:38+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени, по които
накацват ръцете ми
и рисуват.
Рисувай!!!

2007-09-16T09:24:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, че прелестен стих.Много ми хареса.

2007-09-09T14:41:20+03:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Разкошен финал!Поздрав!

2007-09-09T13:16:31+03:00