9.09.2007 г., 12:58 ч.

Струни 

  Поезия
752 0 8

Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени, по които
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните...

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??